Здравейте
! Приятно ми е да се запознаем - казвам се ВЕСЕЛИН
ВАСИЛЕВ и съм от Стара Загора.
Тук
ще можете да прочетете нещо мое. Не вземайте всичко насериозно. Аз наистина
съм склонен към песимизъм човек, но не и чак толкова отчаян, както е в
моите стихове. Вече! Но нали затова е поезията - за да отразява моментните
състояния на личността. А понеже и тъгата може да бъде понякога красива,
реших да оставя нещата такива, каквито са написани преди години, вместо
да си играя на всесилен герой. Като повечето хора, и аз съм уязвим, може
би просто още не съм се научил добре да го прикривам. Благодаря ви, и
дано останете доволни.
ПРИКАЗНО
ЧОВЕЧЕ
Спаси
ме, приказно човече -
аз няма да те срещна вече.
Сега аз знам - преди не знаех
и чудни планове чертаех...
Жълтее
стаята ми жълта
и сива мишка книжките изгълтва.
Сега
си тъжно и унило
и вече няма нищо топло,
и няма нищо топло и красиво...
Спаси
душата ми, спаси ме ! ...
Студът е остър, помогни ми ...
И
нека никога не идва толкова сурова зима,
и нека мъдър съм, и нека имам сила.
