PAWS / Plovdiv Animal Welfare Society

ОБЩЕСТВО ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ - ПЛОВДИВ


Комисия по етика към животните

Комисията по етика към животните има толкова общо с етиката, колкото порнографията с изкуството.

В началото на 2012г, по предложение на по-голямата част от неправителствените организации за защита на животните в България и със заповед на изпълнителния директор на БАБХ, д-р Георги Литов, член на УС на ГКЗЖ /Граждански Контрол - Защита на Животните/, беше назначен за член на Комисията по етика към животните/наричана по-долу комисията/ - постоянно действащ консултативен орган към същия този изпълнителен директор. За пръв път от началото на нейното съществуване, бруталното, безхаберно лице на Комисията започна да се разкрива. Най общо дейността на Комисията можем да разделим на два периода:

2004 - 2012
Изискванията при използване на животни за опити, както и към обектите, в които се провеждат такива опити и обектите за отглеждане и/или доставка на опитни животни, се уреждат с Наредба на Mинистъра на земеделието и горите. Това са Наредба 25 на МЗХ от 10/06/2003 за защита и хуманно отношение към опитните животни /в сила от 01/01/2004/ и Наредба № 15 МЗХ от 3 февруари 2006 г/в сила от 01/05/2006/, които на практика транспонират в българското законодателство Директива (86/609/ЕИО) на Съвета от 24 ноември 1986 година, за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки, относно защитата на животните, използвани за опитни и други научни цели. Наредба 15 регламентираше /до края на 2012/, както броя на членовете на Комисията по етика, така и квотите на представителство или по-точно колко представители от кои заинтересовани ведомства ще участват в нея.

До края на 2012 в състава й се включваха:

1. ветеринарен лекар, представител на НВМС;
2. ветеринарен лекар, представител на факултетите по ветеринарна медицина;
3. хуманен лекар - токсиколог, представител на Министерството на здравеопазването;
4. научен работник - биолог, представител на Българската академия на науките (БАН);
5. еколог, представител на Министерството на околната среда и водите;
6. зоолог, представител на Биологическия факултет към Софийския университет;
7. хуманен лекар, представител на Медицинския университет в София;
8. двама представители на неправителствените организации за защита на животните;
9. юрист, представител на Министерство на земеделието и горите;
10. ветеринарен лекар, представител на Министерството на земеделието и горите.

Изпълнителният директор на БАБХ със заповед определя поименния състав на комисията, по предложение на заинтересованите ведомства и организации и утвърждава Правилник за нейната работа.

В общи линии работата на Комисията протича така. Собствениците или управителите на обекти, в които се провеждат опити с животни, подават до изпълнителния директор на БАБХ заявление по образец за издаване на разрешение, заедно с детайлно описание на опитната постановка, броя на животните, които ще се използват, научните резултати, които се очаква да се постигнат, наличието или не на алтернативни начини за постигането им, както и обосновка на необходимостта от конкретния експеримент. В едномесечен срок от подаване на заявлението Комисията по етика към животните трябва да представи становище до изпълнителния директор на БАБХ за издаване на разрешение за провеждане на опита или отказ. За тази цел се свиква заседание на Комисията, след предварително запознаване на членовете и с конкретните заявления на заинтересованите лица. Заседанията са редовни при наличие на кворум от 2/3, тоест задължително трябва да присъстват поне 8 от 11-те члена. След обсъждане на заявленията, становищата на присъстващите членове на комисията се протоколират от техническия секретар, заедно с решенията на комисията, които се вземат с явно гласуване и обикновено мнозинство. В тридневен срок от заседанието, председателят на Комисията предоставя мотивирано становище за решението на Комисията, придружено от препис-извлечение от протокола, относно всяко постъпило заявление на изпълнителия директор на БАБХ, който на негова база издава или не разрешение за провеждане на конкретния опит. Разрешенията важат за срок от 5 години, след което могат да бъдат подновени.

На практика Комисията е куца, беззъба и импотентна. Това услужливо е заложено в разпоредбите на Наредба № 15 от 3 февруари 2006г, за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни. Чл. 4 от нея определя броя на членовете, представителството на институциите и квотите. Както е видно, Комисията почти изцяло се състои от представители на институции, имащи инвестиран интерес в експериментирането върху животни. Нещо повече. Самите представители на тези институции са понастоящем, или са били, почти без изключение, пряко или косвено ангажирани с експерименти върху животни. Според Правилника за условията и реда за работа на комисията, решенията се вземат с обикновено мнозинство. Представете си ролята на самотния, неудобен, неглижиран преставител на НПО, попаднал сред глутница вивисектори. Комисията не може да е независима, безпристрастна и обективна, а би трябвало.

Нагласата на т. нар. членове на Комисията е общо взето ''дайте да гласуваме, че да си ходим, щото си имаме работа''. Няма дори и елементарно обсъждане на заявленията, най вече поради припряността, неподготвеността и незаинтересоваността на участниците. Няма и опит за оценка на законосъобразността и целесъобразността на заявленията, според вътрешното и европейско законодателство. Няма мотивирани становища, годни за вписване в протокола. Няма гласували против. Да не говорим изобщо за т. нар. етична преценка на заявленията - друг задължителен елемент на заседанията по смисъла на Наредба 15. Комисията не е работещ, а още по-малко консултативен орган.

Последствията от такова безхаберие и безнадеждна липса на контрол, относно заявленията за експерименти на вивисекторската гилдия, са колкото предсказуеми, толкова и ужасяващи. Издават се разрешения за “научни експерименти”, за които има задоволителни, алтернативни методи за постигане на резултатите. Издават се разрешения за експерименти, които са откровено псевдонаучни и резултатите от които са известни от десетилетия, експерименти, за резултатите от които има достатъчно емпирични, клинични данни, които само трябва да бъдат събрани и обработени статистически, експерименти които се осъществяват без каквато и да е необходимост или такива, които са болезнено немотивирани и необосновани по отношение значителната важност за покриване на основни потребности на човека. И не на последно място – варварските експерименти с “учебна цел’’ в медицинските и ветеринарни университети в цялата страна. За да бъде един такъв “учебен” експеримент законен, то той трябва да отговаря кумулативно на следните изисквания: да не води до смърт на животното, да няма алтернативен метод за онагледяване на учебния материал, да цели усвояването на конкретни практически умения. От десетките заявления за разрешаването на подобни експерименти, поне до сега, нито едно не е покрило тези критерии. Не случайно престижни американски университети като Йейл, Принстън и Харвард отдавна са заменили опитите с учебна цел с мултимедийни презентации, работа върху трупове и пряко наблюдение на хирургични интервенции. Сякаш целта на българското “висше” образование е пълната дехуманизация и деградация на човешкия “материал”, пълната дезинтеграция на моралните стандарти на студентите, в които упорито се насажда убеждението, че ненужната, показна, брутална жестокост е социално приемлива, дори препоръчителна.

От началото на 2013

Директива 2010/63/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 22 Септември 2010 година, относно защитата на животните, използвани за научни цели, отменяща Директива 86/609/ЕИО считано от 1 януари 2013 г, беше транспонирана в българското законодателство. Същата предвижда нови, по-строги критерии при разрешаването на опити с животни. По силата на чл.61 от Директивата “1. Държавите-членки приемат и публикуват до 10 ноември 2012 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те съобщават незабавно текста на тези разпоредби на Комисията. Те прилагат тези разпоредби считано от 1 януари 2013 г.”

Въпреки че болшинството НПО-та, обединени в Национална Координационна Мрежа, заявиха в писмен вид до МЗХ категоричното си желание да участват в изготвянето и обсъждането на всички законови и подзаконови нормативни актове, касаещи транспонирането в Българското законодателство на Директива 2010/63/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета и въпреки писмените становища на повечето от тези организации, вивисекторската гилдия направи всичко възможно неправителствените организации да бъдат напълно неосведомени и игнорирани по време на обсъждането на новата Наредба 20 на МЗХ,  касаеща минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни. Това ще доведе до пагубни последствия за лабораторните животни в България за следващите десетина и повече години.

Recent Videos

523 views - 2 comments
1041 views - 0 comments
978 views - 1 comment
910 views - 0 comments

Create a Free Website