НАЧАЛО
Тя тича свободна като горски пожар и нейните зъби са страшни. Тя много надменно извръща глава и се усмихва с опашка. Тя чува, когато тревата расте, познава цвета на тъгата... Тя има очи на пленена принцеса и лапа на близък приятел. Походка на скитник и господар - земята е нейно владение! ...Но тя е родена да търси свой Бог, а за Бог е намерила мене! Тя вярва, че мога да я защитя от цялата скръб на земята, от злия съсед, от дъжда, от нощта, от вятъра и самотата... А аз се измъквам през задния вход, зад вещи и думи се крия... Какъв Бог съм аз, щом във този живот не мога до край да съм силен! Сгреши ли - с виновен, безмълвен въпрос очаква присъдата свита - с такова смирение в топлия нос, с такава надежда в очите! А мен ме ласкае лесната власт законите сам да създавам... Но тайно се питам: какъв Бог съм аз, щом не зная дори да прощавам! Тя може да чака с безкрайно търпение ласката на моя поглед и стига й даже нищожно парче от моя хляб и моята обич! А аз й подхвърлям - забързан, разсеян - къс безразлична консерва... Какъв Бог съм аз, щом не умея да бъда наистина щедър! Тя си шепне с нощта, тя флиртува с деня, тя вдишва света без остатък, леко тича по крехкия край на съня и разбива с гърди тишината. А аз се извръщам уплашен встрани, скован в страхове и тревоги... Какъв Бог съм аз, щом не мога дори в сърцето си да съм свободен! Но ако с безмилостно, грозно лице съдбата поиска да страдам - аз знам - с голи зъби и с голо сърце пред мен тя ще скочи и в ада! А аз ще отстъпя две крачки назад, ще избягам далеч, ако мога... Какъв Бог съм аз, щом притихвам от страх зад олтара на нейната обич! И излизам от там - развенчан, победен - и я гледам виновен и мрачен: „Всъщност, виж - аз изобщо не съм съвършен, и се питам какво ли очакваш...'', обаче тя тича към мен като горски пожар, тя с очи на принцеса ме гледа: „В моя живот се избира веднъж - аз избрах да повярвам във тебе..." ...И тръгвам до нея с походка на Бог. но в мен препъват се мислите сякаш... Ах, защо ли не мога да вярвам и аз тъй просто и щедро във някой?...
Автор: Светла Георгиева
Тя бе от улицата взета, с очи, помръкнали от глад – едно от тия бедни псета, с каквито е градът богат. Добър подслон у нас открила, привърза се с любов към мен. И стана ласкава и мила, на нашето семейство член. Излизам с нея на разходка, с товар от грижи и мечти, а тя върви с походка кротка, покоя ми да не смути. Понякога ласкаво подава за поздрав лапичка дори! Защо тъй питам се тогава, не са и хората добри?
Автор: неизвестен
Той беше малко кученце и обичаше игрите, но изгониха го от дома и се оказа сред колите. Обичаше семейството, което го отгледа, но когато го изгониха, незнаеше в кого да гледа. В ръцете на съдбата на живота тъй суров, той скиташе и молеше за мъничко любов. Изтощен и гладен, той душеше ъглите и губейки надежда, се криеше в мъглите. Но тук таме се срещаха и хора със сърца, даряваха го те с ласки от душа. Подаваха му късче хляб и галеха го нежно, а той им махаше с опашка и гледаше ги безнадеждно. Но след време спря един камион и навряха го в кутия тясна кат кашон.
Първи ден
Заведоха го в непознато място при събратя нови, и ако не ги поиска никой, ще има правила сурови. В клетка тясна, мръсна, с братя по съдба, чакаха да дойде след нощта - деня.
Втори ден
И ето, че денят дойде и някои кученца откриха нови домове. Но други нямаха късмет и за тях настъпи лош момент. Те минаха през процедури разни и мечтите им за поколения са вече празни.
Трети ден
И ето, мина нощ последна и настъпи ден последен. С надеждата последна и сърце, туптящо за последно. Но тихо влезе леличка една, добра и мила, а нашият герой с надежда се засили. Любовта проблясна на мига и леличката взе го у дома. Но другарите му нямаха късмет! Защото влезе мъж облечен в бяло, с инжекции и за всяко куче одеало. И тук ще сложа края и ще спра, защото, както стана ясно, е настъпила смъртта.
Автор: mirkabary@abv.bg
Пак и пак се обуват, слагат шапки и бързат, бързат да излязат те и днес. Знам, че мене няма да ме вземат - разговорът им не е за пес. На вратата давам лапа и тогава ме погалват, може би от жал. Вкъщи само миризмата им остава, а в душата ми - печал, печал. Аз въздишам, лягам си, обида се прокрадва в мене: виж ги тях, как не го разбират - песът да не би да може без компания, без смях! Още колко време ли остана да ги чакам? Колко е, не знам. Тичам аз и скачам на дивана, и в леглото, и се валям там. Преобръщам, дърпам... Тъй съм се потрудил, че заспивам до един пантоф. Може би ще се досетят - тоя пудел всичко е направил от любов.
Автор: Хелви Юрисон
Начало
Песен за моето куче
Тя тича свободна като горски пожар и нейните зъби са страшни. Тя много надменно извръща глава и се усмихва с опашка. Тя чува, когато тревата расте, познава цвета на тъгата... Тя има очи на пленена принцеса и лапа на близък приятел. Походка на скитник и господар - земята е нейно владение! ...Но тя е родена да търси свой Бог, а за Бог е намерила мене! Тя вярва, че мога да я защитя от цялата скръб на земята, от злия съсед, от дъжда, от нощта, от вятъра и самотата... А аз се измъквам през задния вход, зад вещи и думи се крия... Какъв Бог съм аз, щом във този живот не мога до край да съм силен! Сгреши ли - с виновен, безмълвен въпрос очаква присъдата свита - с такова смирение в топлия нос, с такава надежда в очите! А мен ме ласкае лесната власт законите сам да създавам... Но тайно се питам: какъв Бог съм аз, щом не зная дори да прощавам! Тя може да чака с безкрайно търпение ласката на моя поглед и стига й даже нищожно парче от моя хляб и моята обич! А аз й подхвърлям - забързан, разсеян - къс безразлична консерва... Какъв Бог съм аз, щом не умея да бъда наистина щедър! Тя си шепне с нощта, тя флиртува с деня, тя вдишва света без остатък, леко тича по крехкия край на съня и разбива с гърди тишината. А аз се извръщам уплашен встрани, скован в страхове и тревоги... Какъв Бог съм аз, щом не мога дори в сърцето си да съм свободен! Но ако с безмилостно, грозно лице съдбата поиска да страдам - аз знам - с голи зъби и с голо сърце пред мен тя ще скочи и в ада! А аз ще отстъпя две крачки назад, ще избягам далеч, ако мога... Какъв Бог съм аз, щом притихвам от страх зад олтара на нейната обич! И излизам от там - развенчан, победен - и я гледам виновен и мрачен: „Всъщност, виж - аз изобщо не съм съвършен, и се питам какво ли очакваш...'', обаче тя тича към мен като горски пожар, тя с очи на принцеса ме гледа: „В моя живот се избира веднъж - аз избрах да повярвам във тебе..." ...И тръгвам до нея с походка на Бог. но в мен препъват се мислите сякаш... Ах, защо ли не мога да вярвам и аз тъй просто и щедро във някой?...
Автор: Светла Георгиева
Домашната ни кучка
Тя бе от улицата взета, с очи, помръкнали от глад – едно от тия бедни псета, с каквито е градът богат. Добър подслон у нас открила, привърза се с любов към мен. И стана ласкава и мила, на нашето семейство член. Излизам с нея на разходка, с товар от грижи и мечти, а тя върви с походка кротка, покоя ми да не смути. Понякога ласкаво подава за поздрав лапичка дори! Защо тъй питам се тогава, не са и хората добри?
Автор: неизвестен
Съдбата на един бездомник
Той беше малко кученце и обичаше игрите, но изгониха го от дома и се оказа сред колите. Обичаше семейството, което го отгледа, но когато го изгониха, незнаеше в кого да гледа. В ръцете на съдбата на живота тъй суров, той скиташе и молеше за мъничко любов. Изтощен и гладен, той душеше ъглите и губейки надежда, се криеше в мъглите. Но тук таме се срещаха и хора със сърца, даряваха го те с ласки от душа. Подаваха му късче хляб и галеха го нежно, а той им махаше с опашка и гледаше ги безнадеждно. Но след време спря един камион и навряха го в кутия тясна кат кашон.
Първи ден
Заведоха го в непознато място при събратя нови, и ако не ги поиска никой, ще има правила сурови. В клетка тясна, мръсна, с братя по съдба, чакаха да дойде след нощта - деня.
Втори ден
И ето, че денят дойде и някои кученца откриха нови домове. Но други нямаха късмет и за тях настъпи лош момент. Те минаха през процедури разни и мечтите им за поколения са вече празни.
Трети ден
И ето, мина нощ последна и настъпи ден последен. С надеждата последна и сърце, туптящо за последно. Но тихо влезе леличка една, добра и мила, а нашият герой с надежда се засили. Любовта проблясна на мига и леличката взе го у дома. Но другарите му нямаха късмет! Защото влезе мъж облечен в бяло, с инжекции и за всяко куче одеало. И тук ще сложа края и ще спра, защото, както стана ясно, е настъпила смъртта.
Автор: mirkabary@abv.bg
Песен на пудела Бодо
Пак и пак се обуват, слагат шапки и бързат, бързат да излязат те и днес. Знам, че мене няма да ме вземат - разговорът им не е за пес. На вратата давам лапа и тогава ме погалват, може би от жал. Вкъщи само миризмата им остава, а в душата ми - печал, печал. Аз въздишам, лягам си, обида се прокрадва в мене: виж ги тях, как не го разбират - песът да не би да може без компания, без смях! Още колко време ли остана да ги чакам? Колко е, не знам. Тичам аз и скачам на дивана, и в леглото, и се валям там. Преобръщам, дърпам... Тъй съм се потрудил, че заспивам до един пантоф. Може би ще се досетят - тоя пудел всичко е направил от любов.
Автор: Хелви Юрисон
Начало
Last Night
I stood by your bed last night; I came to have a peep. I could see that you were crying you found it hard to sleep. I whined to you softly as you brushed away a tear, "It's me, I haven't left you, I'm well, I'm fine, I'm here." I was close to you at breakfast, I watched you pour the tea, You were thinking of the many times, your hands reached down to me. I was with you at the shops today; your arms were getting sore. I longed to take your parcels, I wish I could do more. I was with you at my grave today; you tend it with such care. I want to re-assure you, that I'm not lying there. I walked with you towards the house, as you fumbled for your key. I gently put my paw on you; I smiled and said, "it's me." You looked so very tired, and sank into a chair. I tried so hard to let you know, that I was standing there. It's possible for me, to be so near you everyday. To say to you with certainty, "I never went away." You sat there very quietly, then smiled, I think you knew... in the stillness of that evening, I was very close to you. The day is over... I smile and watch you yawning and say "good-night, God bless, I'll see you in the morning." And when the time is right for you to cross the brief divide, I'll rush across to greet you and we'll stand, side by side. I have so many things to show you, there is so much for you to see. Be patient, live your journey out...then come home to be with me.
Author Unknown
Miss Me but Let Me Go
When I come to the end of the road, and the sun has set for me. I want no rites in a gloom filled room, why cry for a soul set free. Miss me a little, but not for long, and not with your head bowed low. Remember the love that we once shared, miss me but let me go. For this is a journey, we all must take, and each must go alone. It's all a part of the Master's plan, a step on the road to home. When you are lonely, and sick of heart, go the the friends we know. And bury your sorrows, in doing good deads. Miss me, but let me go.
Author - Unknown
Cat's Dream
How neatly a cat sleeps, sleeps with its paws and its posture, sleeps with its wicked claws, and with its unfeeling blood, sleeps with all the rings-- a series of burnt circles-- which have formed the odd geology of its sand-colored tail. I should like to sleep like a cat, with all the fur of time, with a tongue rough as flint, with the dry sex of fire; and after speaking to no one, stretch myself over the world, over roofs and landscapes, with a passionate desire to hunt the rats in my dreams. I have seen how the cat asleep would undulate, how the night flowed through it like dark water; and at times, it was going to fall or possibly plunge into the bare deserted snowdrifts. Sometimes it grew so much in sleep like a tiger's great-grandfather, and would leap in the darkness over rooftops, clouds and volcanoes. Sleep, sleep cat of the night, with episcopal ceremony and your stone-carved moustache. Take care of all our dreams; control the obscurity of our slumbering prowess with your relentless heart and the great ruff of your tail.
Author: Pablo Neruda
And God asked the feline spirit Are you ready to come home? Oh, yes, quite so, replied the precious soul And, as a cat, I am most able To decide anything for myself Are you coming then? asked God. Soon, replied the whiskered angel But I must come slowly. For my human friends are troubled. For you see, they need me, quite certainly. But don't they understand? asked God That you'll never leave them? That you souls are intertwined for all eternity? That nothing is created or destroyed? It just is...forever and ever and ever. Eventually they will understand, Replied the glorious cat. For I will whisper into their hearts That I am always with them I just am...forever and ever and ever.
Author Unknown
Author: Pablo Neruda
Poem For Cats
And God asked the feline spirit Are you ready to come home? Oh, yes, quite so, replied the precious soul And, as a cat, I am most able To decide anything for myself Are you coming then? asked God. Soon, replied the whiskered angel But I must come slowly. For my human friends are troubled. For you see, they need me, quite certainly. But don't they understand? asked God That you'll never leave them? That you souls are intertwined for all eternity? That nothing is created or destroyed? It just is...forever and ever and ever. Eventually they will understand, Replied the glorious cat. For I will whisper into their hearts That I am always with them I just am...forever and ever and ever.
Author Unknown
Golden Memories
They say memories are golden, well, maybe that is true. I never wanted memories, I only wanted you. A million times I cried. If love alone could have saved you, you never would have died. In life I loved you dearly, in death I love you still. In my heart you hold a place no one else could fill. If tears could build a stairway and heartache make a lane. I'd walk the path to Heaven and bring you back again. Our family chain is broken, and nothing seems the same. But as God calls us back one by one, the chain will link again.
Author Unknown
Greeting with Love From a Lonely Dog
I wish someone would tell me what it is that I've done wrong. Why do I have to stay chained up and be left alone so long? they seemed so glad to have me when I came here as a pup. There were so many things we'd do while I was growing up. The Master said he'd train me as a companion and a friend. The mistress said she'd never fear to be left alone again. The children said they'd feed me and brush me every day. They'd play with me and walk me if I would only stay. But no the Master "Hasn't Time", the mistress says I shed. She doesn't want me in the house not even to be fed. The children never walk me they always say "NOT NOW." I wish that I could please them won't someone tell me how? All I had, you see, was love. I wish they would explain why they said they wanted mine. And then left it on a chain?
Author unknown
Love is a strange word, hard to explain Feelings of happiness, feelings of pain But one thing i know the old saying is true Better to have loved and lost or there wouldn't be you You were my world , my night and my day And days are so lonely since you went away I would give all i have just for chance Of one look at you if only a glance Anythings better than this empty space Where once you lay with that look on your face The look that was love so good and so true And darling i felt just the same about you
Author Janet Hill
Author unknown
A Poem For Jake
Love is a strange word, hard to explain Feelings of happiness, feelings of pain But one thing i know the old saying is true Better to have loved and lost or there wouldn't be you You were my world , my night and my day And days are so lonely since you went away I would give all i have just for chance Of one look at you if only a glance Anythings better than this empty space Where once you lay with that look on your face The look that was love so good and so true And darling i felt just the same about you
Author Janet Hill
A Dog's Plea
Treat me kindly, my beloved friend, for no heart in all the world is more grateful for kindness than the loving heart of me. Do not break my spirit with a stick, for though I might lick your hand between blows, your patience and understanding will more quickly teach me the things you would have me learn. Speak to me often, for your voice is the world's sweetest music, as you must know by the fierce wagging of my tail when the sound of your footstep falls upon my waiting ear. Please keep me inside when it is cold and wet, for I am a domesticated animal, no longer accustomed to bitter elements. I ask no greater glory than the privilege of sitting at your feet besides the hearth. Keep my pan filled with fresh water, for I cannot tell you when I suffer thirst. Feed me clean food that I may stay well, to romp and play and do your bidding, to walk by your side, and stand ready, willing and able to protect you with my life, should your life be in danger. And my friend, when I am very old and I no longer enjoy good heath, hearing and sight, do not make heroic efforts to keep me going. I am not having any fun. Please see to it that my life is taken gently. I shall leave this earth knowing with the last breath I drew that my fate was always safest in your loving hands....
Author: Beth Norman Harris
Author: Beth Norman Harris
If It Should Be
If it be I grow frail and weak, And pain should wake me from my sleep, Then you must do what must be done, For this last battle can’t be won. You will be sad, I’ll understand, Don’t let your grief then stay your hand, For this day more than all the rest, Your love and friendship stand the test. We’ve had so many happy years, What is to come will hold no fears, You’ll not want me to suffer, so, When the time comes, please let me go. I know in time, you too will see, It is a kindness you do me, Although my tail its last has waved, From pain and suffering, I’ve been saved. Do not grieve that it should be you, Who has to decide this thing to do We’ve been so close, we two, these years, Don’t let your heart hold any tears.
Author unknown
Frosty died last December, My closest friend for fifteen years. We were born the same November; Now I can't put down my tears. It's not fair that dogs should live Just a short piece of our lives; They give us the love we give To parents, children, husbands, wives. More loyal than a human love, More passionate and all-consuming: No spat would Frosty's love remove, So fixed on me, so unassuming. My grief is real, my pain is strong, Though not all would be so moved; But I can't think how I'll go on Without this creature I so loved.
Author: Nicholas Gordon
Author unknown
Frosty Died Last December
Frosty died last December, My closest friend for fifteen years. We were born the same November; Now I can't put down my tears. It's not fair that dogs should live Just a short piece of our lives; They give us the love we give To parents, children, husbands, wives. More loyal than a human love, More passionate and all-consuming: No spat would Frosty's love remove, So fixed on me, so unassuming. My grief is real, my pain is strong, Though not all would be so moved; But I can't think how I'll go on Without this creature I so loved.
The Rainbow Bridge
Just this side of heaven is a place called Rainbow Bridge. When an animal dies that has been especially close to someone here, that pet goes to Rainbow Bridge. There are meadows and hills for all of our special friends so they can run and play together. There is plenty of food, water and sunshine, and our friends are warm and comfortable. All the animals who had been ill and old are restored to health and vigor. Those who were hurt or maimed are made whole and strong again, just as we remember them in our dreams of days and times gone by. The animals are happy and content, except for one small thing; they each miss someone very special to them, who had to be left behind. They all run and play together, but the day comes when one suddenly stops and looks into the distance. His bright eyes are intent. His eager body quivers. Suddenly he begins to run from the group, flying over the green grass, his legs carrying him faster and faster. You have been spotted, and when you and your special friend finally meet, you cling together in joyous reunion, never to be parted again. The happy kisses rain upon your face; your hands again caress the beloved head, and you look once more into the trusting eyes of your pet, so long gone from your life but never absent from your heart. Then you cross Rainbow Bridge together....
Author Unknown
Back
Newest Members
Upcoming Events
No upcoming events
Create a free website at Webs.com