PAWS / Plovdiv Animal Welfare Society

ОБЩЕСТВО ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ - ПЛОВДИВ




Жертвите на холокоста ......и бездомните животни на Пловдив.



      

 В нацистките лагери на смъртта децата не преживявали дълго. Разделени от родителите си, като правило те били убивани веднага след пристигането им. Тези, родени в лагерите също били убивани по най-жестоки начини. Тъй наречени ''доктори'' ги измъчвали, поставяйки ги в камери с високо налягане, инжектирайки ги с химикали, кастрирайки ги, замразявайки ги до смърт или изгаряйки ги в крематориумите.

Днес, в зооветеринарния комплекс 4ти километър в Пловдив, превърнал се в институциoнeн лагер на смъртта, хиляди невинни, бездомни, страдащи същества, намират смъртта си в ръцете на т. нар. ''доктори''. Разделени от майките си, като правило малките кученца се давят веднага след пристигането им, други се избиват с лопати. По-големите също рядко оцеляват след къпане с маркуч и захвърлянето им на голия мокър цементов под при минусови температури. Според очевидци, животните се избиват по особено жестоки начини. Нерядко се спестяват дори леталните инжекции.

Още с пристигането си в концлагерите, хората изпадали в шок от ужасната среда, която ги заобикаляла. Тези, които преживявали първоначалната селекция и не били изпращани в газовите камери, бързо ставали апатични и дезориентирани. Сюрреалистичните, нечовешки условия на живот, както и масовите убийства, на които ставали свидетели също допринасяли за това. Затворниците били безпомощно зависими от волята на своите пазачи.

В ''приюта'' 4ти километър, още с пристигането си, животните изпадат в шок от ужасната среда, която ги посреща. Тези, които преживяват първоначалната селекция и не са убити, биват нахвърляни като чували по няколко в клетка. Подложени на студ, глад и бой, наблюдавайки убийствата на себеподобните, животните бързо стават апатични и дезориентирани. Мнозина, посещавали кучкарника, стават свидетели на тъжните, празни, ужасени погледи на животните, безпомощно зависими от своите палачи.

Официално менюто в концлагерите било педантично изготвяно, включително калориите, необходими дневно, начина на приготовление и необходимите съставки. За съжаление това меню никога не достигало до затворниците. Обикновено им се давало филийка хляб от трици и малко зелева или картофена супа. Само след няколко седмици те достигали състояние на тотално изтощение, граничещо със смъртта. Обезумели от глад, някои от лагеристите се ровели в кухненските боклуци, поглъщайки отпадъци от които им прилошавало още повече.


В пловдивския ''приют'' за кучета, храната платена със средства на данъкоплатците рядко достига до кучетата. Обикновено им се дава мръсна вода с червеи и вода с мас. Обезумяли от глад, нерядко кучетата се нахвърлят едно върху друго или изяждат изпражненията си.

В хитлеристките лагери болните били убивани чрез летална инжекция, (т.нар. ''Abspritzen''). 10 к.см фенол, инжектирани в сърцето, убивали жертвата след кратка агония.
Подобен метод на ''евтаназиране'' нерядко се прилага и днес. За да се пести скъпия евтаназин, магнезиев сулфат, калиев хлорат и други нелицензирани медикаменти се инжектират вътресърдечно на безпомощни кучета, предизвиквайки агонизираща смърт. ''Гениалното'' решение на пловдивската общинска администрация за ''справяне'' с проблема свръхпопулация, напомня за нацистките методи за ''справяне'' с евреите, циганите, славяните и всички други, считани за неудобни, низши и непотребни.

Първите опити за убиване чрез газ започнали през Септември 1941г. в Аушвиц. Използван бил ''Циклон Б'' - бойно отровно вещество. Петте крематориума едва смогвали да инсинерират хилядите трупове. Към края на войната, за да се ''пести'' газта, деца и възрастни били изгаряни живи в пещите.

Убийствата в концлагерите били колкото жестоки, толкова и доходоносни. Златните коронки на жертвите били претопявани, косите отрязвани и използвани за пълнене на дюшеци. Човешки кожи били използвани за направа на лампиони, а човешки черепи за сувенири. Дрехите и обувките били изпращани в тила, а от трупната мазнина произвеждали сапун. Прахта на кремираните използвали за тор.


Публична тайна е, че от кучешки кожи се правят ръкавици, ботуши, палта и др. Че с трупно брашно се хранят свине, а от кучешко месо се правят консерви. Бивши работници в пловдивския екарисаж, признават ужасяващи неща. За да се ''пестят'' средства и време, заловени и упоени кучета, се транспортират директно до екарисажа, където биват изгаряни живи.


Мнозина се запитват защо през 21ви век, в страна като България, претендираща за цивилизованост се харчат пари за смърт. Отговорът е прост. И се корени в обвързването на сенчести бизнес интереси с тези на общинската администрация. Защото кучешкият живот струва толкова, колкото и човешкият - тоест нищо. Друго нещо е кучешката смърт. Тя носи пари и то немалко. Историята не ни учи на нищо, историята, за жалост, се повтаря. Само че днешните жертви имат други имена, днешните ''доктори' - също.

Отношението ни към животните като към стока, ресурс, като към по-низши и безчувствени, като към средство за печалба и забавление все още води до актове на нечувана жестокост. И ако величието и моралният напредък на една нация се оценяват по отношението и към животните, то българската нация не е нито велика, нито морално напреднала. А би трябвало да бъде.

Подкрепете петицията за затваряне на кучешкия изолатор в Пловдив. Натисни тук                                



Изготвено по материали от Интернет, българската преса и разкази на очевидци.

Начало


Всички сме животни


Какво е общото между всички жестокости в историята на човечеството? Срамните периоди от тази история, като търговията с африкански негри, клането на американските индианци, расизма, безправието на жените, принудителния детски труд и други, са били продукт на убеждението, че власт имащите са в правото си да издевателстват върху тези без такава власт и че това някак си е в реда на нещата. Дали за печалба, удобство или просто забавление, това убеждение за превъзходството на по-силния е карало хората като общество да толерират и цинично да защитават актове на нечувана жестокост. Ретроспективно погледнато, повечето от нас осъждат робството, расизма, детската експлоатация, но тази промяна в мисленето си дължим на тези прозорливи, състрадателни индивиди, борили се с неправдите дори с цената на собствения си живот. Дали бъдещите поколения ще гледат назад със същия срам и ужас, както когато четем за корабите на смъртта, натъпкани с роби, за зверствата на нацистите в концлагерите, за изстъпленията на комунистите срещу собствения им народ? Критичният поглед върху нещата ни подсказва, че обществото ни робува на същите предразсъдъци. Разликата е там, че вчерашните жертви, убивани и малтретирани защото са ''различни'' и безсилни днес принадлежат към други видове

.

 Африканските негри, залавяни и продавани в робство били сравнявани с животните, за да се оправдае отношението към тях. Те били наричани диваци и зверове, поради цвета на кожата им. Животът им не струвал нищо и много умирали в ръцете на господарите си. Същият робовладелски манталитет води до малтретирането на животните и днес. Робите са били бити, линчувани, изгаряни. Такива жестокости се извършват и днес, само че жертвите са други. Коне и едър добитък са жигосвани, за да бъдат маркирани като собственост. Цирковите животни са бити с цел дресиране. Крави, телета, овце, прасета и пилета са обесвани на метални куки, преди гърлата им да бъдат прерязани. На тях се гледа като на стока а не като на изплашени, страдащи същества.



От 1932 до 1972г. в Алабама група бедни негри, страдащи от сифилис, били подмамени да вземат участие в клиничен експеримент, финансиран от данъкоплатците, маскиран като ''лечебен план''. Експериментаторите документирали протичането на болестта без да я лекуват. Това водело до тумори в мозъка, слепота, парализи, лудост и смърт. Един от лекарите коментирал  ''Нямаме други интереси спрямо тях освен смъртта им''.

Днес повече от 115 милиона животни се измъчват и убиват само в лабораториите на САЩ всяка година.  Заразяване на кучета с бацили, ослепяване на котенца, поставяне на разяждащи химикали в очите на зайчета, наливане на отрови в гърлата на маймунки, се финансират с пари на данъкоплатците, въпреки че в 21 век има други хуманни алтернативи. Лабораторните животни страдат и умират само защото са считани ''различни'', ''низши'' и беззащитни. Законодателството днес гарантира на всички хора защита от експлоатация и малтретиране. Състрадателните хора разбират, че животните, способни да мислят и чувстват, също заслужават подобно отношение.



Не толкова отдавна на жените е било отказвано правото на образование и правото на глас. Не само че не са могли да притежават собственост, но самите те са били считани за такава. Идеята, че жените са по-низши от мъжете е била всеобщо подкрепяна от обществото. На жените са били отказвани основни свободи, защото са живеели в свят доминиран и контролиран от мъже, които считали това за привилегия дадена им от Бог. Подобно отношение ограбва животните от основното им право на живот, свободен от мъчения и смърт, в свят доминиран от човека. Кравите използвани за мляко, например, са забременявани постоянно, за да се поддържа млякото им. Ужасените, новородени теленца ги отделят от майките им, за да бъдат продадени за месо. Всеки който е виждал това знае, че майката и телето са еднакво съкрушени и се търсят отчаяно с дни. Млякото на отчаяната майка допълва закуската ни, а теленцето се превръща в поредната порция телешко на масата ни. Всяка чаша мляко и парче сирене потенцират тази престъпна система. Животните, използвани за развлечение биват бити и подлагани на електрошокове, за да изпълняват номера, които за тях са безсмислени, объркващи, противоестествени и плашещи. Те биват държани в тясни, претъпкани клетки, където загубват разсъдъка си от фрустрация, самота и липса на стимулация. Много животни биват разделяни от малките си, за които иначе биха се грижили с години, тъй както хората. Животни като слоновете, например, притежават богата гама от чувства и мисли, които тепърва ни предстои да разгадаем и все таки издевателстваме над тях за развлечение и печалба.

Имало е време, когато се е смятало, че малките деца не изпитват болка. Това схващане е било оправдание за извършването на хирургични интервенции върху деца без упойка. Писъците и гърчовете им били смятани за автоматична реакция, а не за реакция на болка. Подобни аргументи се тиражират и днес, за да се оправдаят издевателствата върху животни. Риболовците, например, смятат че агонията на рибите е автоматизъм, въпреки доказателствата за обратното - тя е резултат на болка и страх. Само преди десетилетия детски труд е бил използван във фабрики, мелници, ферми. Деца са били подлагани на жестоки експерименти, поради лесния контрол върху тях и неспособността им да се защитят. Животните са експлоатирани и измъчвани поради същите причини - невъзможността им да се защитят. През 1939г. в университета в Айова бил проведен т. нар. ''чудовищен експеримент''. Сирачета били използвани за изследване ефекта на стреса върху заекването. Децата били подлагани на тормоз и издевателства, поради което много от тях започнали да заекват. Когато експериментът завършил никаква терапия не е била предложена, за да могат децата да възвърнат говорните си функции. Никой повече не се интересувал от тях.

Така както хората са надигали глас срещу експлоатацията и експериментирането с деца, срещу робството, расизма, неравенството на жените, така трябва да надигнем глас и в защита на животните, които не могат да се защитят, за да прекратим завинаги безмислената жестокост към тях и техните страдания.   

Изготвено по материал на PETA /Хора за етично отношение към животните/       


Начало




Световна декларация за права на животните.

На 10ти Декември 1948г. генералната асамблея на Обединените Нации ратифицира световната декларация за човешки права. В основата и стои принципът, че човешки същества не могат да бъдат третирани като инструменти на властимащите, или в подчинение на държавата, а че те имат вродена ценност като индивиди и трябва да живеят според собствените си приоритети, доколкото не нарушават правата на другите. Ратифицирането на тази декларация символизира триумфа на хуманитаризма след една от най-унищожителните войни и в средата на най-деструктивното столетие на човешката история. Тя бележи началото на нова ера в човешкия морал и реторика, ера в която състраданието, справедливостта и правата на индивида са по-значими от диктатът на силата.
С наближаването на 10ти Декември ние приветстваме визията на тези, които формулираха човешките права и усилията на други, които се бориха да превърнат тези идеали в реалност. Приемайки отговорността да се противопоставяме и противодействаме на всяко погазване на човешки права, ние също смятаме, че отдавайки дължимата почит на идеализма от 1948,. сме длъжни да признаем ограниченията на нашите собствени идеали и да се стремим към формиране на морал на бъдещето, тъй както и създателите на декларацията за човешки права.
Животните не са просто инструменти на нашите желания. Ние сме убедени, че бъдещето не е в консолидиране на идеалите от 1948, а в тяхното развитие. Ние вярваме, че е морално императивно да включим не-човешките животни в сферата на нашата протекция. След като обективната реалност доказва, че животните са способни да изпитват наслада, болка, щастие и страдание, то ние сме длъжни да прилагаме същите морални граници в отношението ни към тях, каквито и в отношението ни към хората. Признаването на моралните и законни права на животните и дефинирането им в световна декларация е логичното и необратимо развитие на тези принципи.
 
Ето и самата декларация:

<> Доколкото има доказателства, че много животински видове са способни да чувстват, тотално осъждаме предизвикването на страдание на сродни същества и ограничаване на техните поведенчески и други нужди, освен когато е за тяхно добро.
 

<> Не приемаме, че видовата принадлежност, (също както и расовата), оправдава безскрупулната експлоатация и опресия на животни в името на науката, за спорт, храна, комерсиална печалба, или други човешки нужди.

<> Вярваме в еволюционното и морално сродство на всички животни и декларираме нашето убеждение, че всички чувстващи същества имат право на живот, свобода и естествени наслади.

Експлоатацията на животни от човека е така дълбоко вкоренена в човешката култура, както и експлоатацията на човешки същества от преди няколко века. Прогресът по отношение на човешките права, характеризиращ 20 и 21 век, би изглеждал не по-малко радикален на нашите предци, отколкото премахването на животинската експлоатация изглежда сега. Всяка подобна експлоатация предхожда въпроса за правата на животните, както и на хората и наш дълг е да търсим морален пътеводител не в традициите, а във възвишените принципи на справедливост и състрадание, формиращи идеалите на нашето време. Презумпцията, че животните не могат да имат права, защото още не сме им дали такива, принадлежи на миналото. Трябва да търсим истината без предубеждения и с пълното съзнание, че бъдещето винаги е принадлежало на хора с кураж и визия, подлагащи на съмнение унаследената ''мъдрост'' на деня. Днес, 59 години след формалното ратифициране на правата на човека е време да изтъкнем следните аргументи в полза на животинските такива.
Невъзможно е повече да се твърди, че животните са просто машини. Въпреки различията между хомо сапиенс и другите животни, еволюцията ни учи, че на едно по-фундаментално ниво, има дълбока връзка между тях. Генетично почти неразличими от приматите, наши родственици, човеците не са върхът на еволюцията, а само едно малко клонче от дървото и. Урокът на еволюцията е, че сходствата между човек и животни са почти във всички аспекти. Науката, както и опитът ни учат, че не е актуално да гледаме на животните като на машини, като на съвокупност от инстинкти и рефлекси - те са щастливи, когато са свободни и униват, когато са тормозени, също като нас. Невежеството вече не е извинение. Животните не могат да изразят интересите си на нашия език, или да настояват за изключителни права, но съществуването на интересите им е извън съмнение. Всички те се стремят да защитят живота си, да запазят свободата си, стремят се към неща, даващи им удоволствие и избягват такива, предизвикващи неудоволствие и болка. Накратко - те живеят живота си според техните собствени приоритети. Нещо повече - животните притежават и изразяват отличителни характеристики на индивиди. Във всяко отношение те са сходни с човека, колкото и да са различни детайлите на живота им.
След като животните изпитват болка, стремят се да запазят живота и свободата си, също като нас, на какво основание отказваме да им дадем защитата, която човешките права дават за опазване на нашия живот и свобода? Някои спорят, че животните не са привилегировани да имат права, защото не притежават нашата интелигентност, емоционални връзки, чувство за морал, или защото не осъзнават отговорностите, присъщи за член на едно общество. Никой няма да спори, че това са характеристики, присъщи на човека, но защо именно те са критерии за отказа ни да защитим животните от експлоатация и нараняване още не е ясно. Много човешки индивиди също са лишени от тези качества: подрастващите, страдащите от психични разстройства и умствено изостаналите. Тези хора се нуждаят и получават дори по-голяма защита, техните права не са отнети, а реинфорсирани. Отговорността ни към тези групи хора, неспособни да се интегрират напълно в обществото, неспособни ефективно да защитят интересите си, е в действителност по-голяма. Прилагането в случая на противоположни принципи спрямо човешките и нечовешки животни е отявлена дискриминация.
На животните се отказват права не поради някакви съществени различия между тях и човека, а поради същата причина, поради която права са отказвани и продължават да се отказват и на хора, признаването на права застрашава тези, които са на власт. То означава по-малко привилегии за тях, съответно среща тяхната съпротива. Съпротива, базирана не на разум или справедливост, а на човешки егоизъм. Правата на животните заплашват свободата на определени човешки индивиди да ги използват както намерят за добре. Аргументите срещу такива права не са логично, нито етично обосновани, а са базирани на ретроградна видовистка философия. Човешките претенции, игнориращи останалите живи създания, са отживелица. Еволюцията ни учи не на арогантност, а на смирение. Природата не е подчинена на нас, нито е наша собственост. Да се преструваме, че статусът ни на доминантен вид изключва останалите от кръга на състрадание е недопустимо. Силата не е вече мярка за морална стойност. Това е урокът на нашето време.
Подобно на създателите на декларацията за човешки права, мотивирани от философските течения и ужасяващите събития от първата половина на 20 век, създателите на декларацията за права на животните са мотивирани от хуманистичните философски традиции и безпрецедентната по рода си експлоатация на животни в края на същия век. Унищожаването на околната среда, въвеждането на научно експериментални процедури, като клониране и ксенотрансплантация, нарушават правата на животните по един ужасяващ дори спрямо критериите на миналия век начин. Съжителството на принципите на индивидуалните човешки права, от една страна и институционализираното малтретиране и експлоатация на животни от друга в глобален мащаб, е етично предизвикателство, което не можем повече да игнорираме и което вярваме ще промени прогреса на морала, а неизбежно и на цивилизацията като такава през следващото столетие.
Декларацията за права на животните е толкова декларация на намерения, колкото и на принципи. Нашето намерение е тя да стане официална политика на Обединените Нации с навършването на столетие от първоначалната декларация за човешки права, тоест на 10ти Декември 2048 година. Предизвикателството пред нашето общество е да редефинира разбирането си за прогрес, така че признаването и спазването на правата на животните да бъде барометър за нивото ни на цивилизованост, също както и признаването и защитата на човешките права. Еволюцията на човешката цивилизация, нейните принципи и практики ще бъдат продължени през следващите столетия от следващите поколения, които неизбежно ще отчетат моралния прогрес на своето време. Бъдещето е тяхно, но то започва от нас .........днес.

Начало


Recent Videos

523 views - 2 comments
1041 views - 0 comments
978 views - 1 comment
910 views - 0 comments

Create a Free Website