| петиции | кампании | публикации | законодателство |
| за нас | контакт | форум | календар |
| стихове | въпроси | линкове | видео |
ЗАТВОРИХА ПЛОВДИВСКИЯ ИЗОЛАТОР ЗА КУЧЕТА
МАЛКА ПОБЕДА ЗА ПРИРОДОЗАЩИТНИЦИТЕ, ГОЛЯМА ПОБЕДА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО.
Дейностите на община Пловдив по ограничаване на кучешката популация в града и околностите са регламентирани от българското и европейско законодателство а именно:
<> Закон за ветеринарномедицинската
дейност от 05/06/99
<> Правилник за прилагане на ЗВМД от
07/07/2000
<> Закон за ветеринарномедицинската
дейност /променен/ от 01/05/2006
<> Закон за защита на животните от
31/01/2008
<> Наредба 23 от 17/05/2002 за
профилактика и борба с болестта бяс при животните.
<> Европейска конвенция за защита на
животните компаньони 125 от 1987.
<> Наредба 1 за поддържане и опазване
на обществения ред на територията на община Пловдив.
<> Общинска програма за овладяване
популацията на безстопанствените кучета на територията на община Пловдив.
Гореизброените закони и наредби регламентират
редица мерки за по-хуманно отношение към животните компаньони, както и
ограничаване популацията на бездомните животни по единствения хуманен,
общоприет в Европа начин - залавяне, кастриране и връщане по места. Регламентирани
също са и правомощията на неправителствените организации, относно контролните
им функции за спазване на закона, както и правото им на достъп до общинските
изолатори с цел предотвратяване на жестоко отношение към животните. Законовата
уредба прави абсолютно задължително всички заловени бездомни животни да бъдат
карантинирани, диагностицирани и лекувани адекватно, хранени и поени
задоволително, кастрирани компетентно и връщани по местата на залавянето им. Не
би трябвало да се пестят усилия и средства за промоция на одомашнителни
кампании, както и за общообразователни кампании с цел промяна на отрицателните
обществени нагласи спрямо бездомните животни.
За периода на съществуване на
гореспоменатия изолатор, тоест от 1994 година до сега, ръководството,
работещите в изолатора, както и общинската администрация системно, предумишлено
и безнаказано са нарушавали законите по отношение на безстопанствените животни.
<> В нарушение на ЗВМД чл. 137 от
1994г. до месец Август 2007г. общинският изолатор е функционирал без
разрешително от РВМС, поради неизрядна документация. Непонятно е на какво основание хиляди
безстопанствени животни са били улавяни, транспортирани, манипулирани и убивани
в това съоръжение.
<> В нарушение на ЗВМД и при липса на
лиценз за транспорт на животни, такива системно са били залавяни на територията
на община Велинград, която е отдалечена на повече от 65 км и транспортирани до Пловдив, според договор
между общините Пловдив и Велинград.
<> По отношение на самия изолатор, иронично
наричан "приют", може да се каже, че липсват елементарни условия за
обгрижване, лечение, хирургично манипулиране и карантиниране на животни.
* Тъй нареченото "карантинно
помещение" е нищо повече от място за обезпаразитяване, където животните биват
буквално давени в казан с мръсен разтвор на Permethrin, използван целогодишно, при
което животните се заразяват едно друго, след което престояват на гол, студен
цементов под 24 часа, преди да бъдат захвърлени в клетките. Това не е карантина
по каквито и да е стандарти.
* Липсва помещение за изолация на болни
животни.
* Липсва обособено помещение за хирургични
интервенции. Кастрации се извършват на маса, отделена с перде от работното
помещение, където постоянно влизат и излизат работници с мръсни дрехи и
обувки.
* Клетките за престой на животните са мръсни,
ръждиви и мухлясали. Практически невъзможно е да бъдат дезинфекцирани
адекватно. Температурите в тях са като тези на околната среда, тоест минусови
през зимните месеци. Трудно е да си представим как болни, травмирани, или
оперирани животни оцеляват.
* Липсват хладилни камери за съхранение на
трупове на животни в нарушение на чл. 52 от ЗЗЖ. Убийствата се извършват
според графика на екарисажната кола.
* Липсват условия за каквато и да е
диагностична дейност.
* Липсват елементарни санитарно-хигиенни
условия за отглеждане на животни. Проверка на представители на сдружение за
защита на животните Пловдив през м. Май 2008 е показала след оглед на
документацията, че почти две трети от приетите животни умират в изолатора.
Смъртността на кучета под 6 месечна възраст е почти 100%. Тази статистика беше
потвърдена лично от д-р Бекирски, за което той не дава никакво задоволително
обяснение. Такава смъртност очевидно е много по-висока от смъртността на
улицата, което е абсолютно неприемливо за "приют".
* В нарушение на ЗЗЖ чл 51 и ЗВМД чл 171 в
изолатора системно се евтаназират животни, класифицирани като "доказано
агресивни" без анкетиране на случая, кастриране, изчакване на 14 дневен
период и повторно тестване, както го изисква общинската програма.
* В нарушение на ЗЗЖ чл 51 и ЗВМД чл 171 в
изолатора системно се евтаназират животни, класифицирани като "терминално болни" в отсъствие на
елементарни условия за лечение и диагностика.
* В нарушение на ЗЗЖ чл 45 1 и 5 и чл 46 (3)
в изолатора системно се евтаназират животни с елементарни, лечими заболявания.
ЗЗЖ чл 16 (3) гарантира незабавното лечение на такива животни, което системно
се игнорира от персонала на изолатора поради "липса на условия".
* В нарушение на ЗЗж чл.45 8 системно се
евтаназират животни без подпис и съгласие на "третото лице",
представител на НПО.
* В нарушение на наредба 23 чл 6 ал(1)
евтаназия на животни редовно се извършва в отсъствие на представител на
обществена организация за защита на животните.
* В нарушение на чл.179 (1) и чл180 (1) и (2)
“евтаназия” на животни системно и предумишлено се извършва с нелицензирани
продукти и подръчни средства.
<> В нарушение на ЗЗЖ чл 58 1
общинската администрация системно игнорира опитите на представители НПО за
защита на животните за достъп до обществена информация, което би разкрило
истинските мащаби на злоупотребите и нарушенията в изолатора.
<> В нарушение на ЗЗЖ чл16 (4) и (5) чл
41 (6) и чл.44 3 общинската администрация системно затруднява опитите на граждани
и граждански сдружения за организиране и промоция на мащабни одомашнителни
кампании, като ограничава часовете за достъп до съоръжението в почивните дни и официалните празници, като забранява заснемането на животни в
изолатора с цел публикации в интернет и като предотвратява възможността
граждани да комуникират свободно с животните.
<> В нарушение на ЗЗЖ чл10 (10 и (2) и
ЗВМД чл 151 животни се убиват в изолатора по изключително жесток начин,
доказателство за садистичните наклонности на част от персонала.
<> По безспорен
начин е доказано и системното, предумишлено състявяне на документи с невярно
съдържание с цел прикриване на убийствата.
Това са констатирани нарушения на законовата уредба, повечето от които са класифицирани и като престъпления по Наказателния Кодекс на РБ. Това на практика доказва, че ръководството и работещите в общинския изолатор за кучета в Пловдив, както и общинската администрация, контролираща дейността му са директно отговорни за смъртта на хиляди бездомни животни, което може да бъде класифицирано само и единствено като "особена жестокост" по смисъла на чл. 10 от ЗЗЖ.
Изолаторът за кучета
4ти километър остави неизлечима кървава следа в “културната” история на
Пловдив.
Гражданското общество
произнесе своята присъда. И тя е окончателна.
Протест - шествие в Пловдив 25ти Юли 2009
На 25ти Юли 2009 активисти и симпатизанти на Пловдивското дружество за защита на животните протестираха против:
- институциите на властта, безпрецедентно погазващи законите и фундаментални граждански права.
- против институцията на смъртта, наречена за благозвучие “общински приют”.
- против ужасяващите прояви на насилие от страна на общинските палачи.
- институциите на властта, безпрецедентно погазващи законите и фундаментални граждански права.
- против институцията на смъртта, наречена за благозвучие “общински приют”.
- против ужасяващите прояви на насилие от страна на общинските палачи.
И не става въпрос само за някакви си кучета.
Темата за насилието е много по-всеобхватна. И засяга всички нас. Защото когато смъртта се превърне в институция, а убийството в професия, то насилието много лесно прескача междувидовата бариера.
Нека на забравяме, че само преди няколко десетилетия в нацистките концлагери хора бяха експлоатирани като впрегатен добитък, хора бяха използвани като опитни мишки за медицински и биологични експерименти, човешки коси, кожи, кости и тъкани бяха превръщани в стока и суровина за печалба.
Мартин Лутър Кинг говореше за власт лишена от милосърдие, мощ лишена от морал и сила лишена от състрадание. Това е ценностната система, позволяваща малтретирането на животни, но това също е и ценностната система, оправдаваща малтретирането на хора, както и на планетата ни като цяло в името на икономически дивиденти. Очевидно е че не можем да разграничаваме ценностната система, оправдаваща избиването на животни от тази, оправдаваща избиването на хора и унищожаването на планетата, тъй като това на практика е една и съща система от “ценности“.
Хенри Солт, един от великите социални реформатори и защитник на животните е казал в началото на миналия век “Безполезно е да проповядваме мир само за себе си, социална справедливост само за себе си, състрадание към животните само за себе си. Причината за всички злини сполетяли човечеството е една и съща - всеобщата липса на човечност, на липсата на разбиране че всички чувстващи същества са еднакви в своето страдание и че наранявайки друго същество всъщност нараняваме себе си".
Не е достатъчно да премахнем само едно или друго кръвопролитие, необходимо е да премахнем всяко ненужно кръвопролитие, всяко ненужно причиняване на болка и смърт на сродни, чувстващи същества и ако хората, управляващи тази страна не виждат и не проумяват тази истина то ние ще им го припомняме все по-често и по-шумно.
Ако обществото като цяло започне да третира животните достойно с любов и състрадание, то навярно това общество ще започне да третира и хората и природата по подобен начин.
Нека на забравяме, че само преди няколко десетилетия в нацистките концлагери хора бяха експлоатирани като впрегатен добитък, хора бяха използвани като опитни мишки за медицински и биологични експерименти, човешки коси, кожи, кости и тъкани бяха превръщани в стока и суровина за печалба.
Мартин Лутър Кинг говореше за власт лишена от милосърдие, мощ лишена от морал и сила лишена от състрадание. Това е ценностната система, позволяваща малтретирането на животни, но това също е и ценностната система, оправдаваща малтретирането на хора, както и на планетата ни като цяло в името на икономически дивиденти. Очевидно е че не можем да разграничаваме ценностната система, оправдаваща избиването на животни от тази, оправдаваща избиването на хора и унищожаването на планетата, тъй като това на практика е една и съща система от “ценности“.
Хенри Солт, един от великите социални реформатори и защитник на животните е казал в началото на миналия век “Безполезно е да проповядваме мир само за себе си, социална справедливост само за себе си, състрадание към животните само за себе си. Причината за всички злини сполетяли човечеството е една и съща - всеобщата липса на човечност, на липсата на разбиране че всички чувстващи същества са еднакви в своето страдание и че наранявайки друго същество всъщност нараняваме себе си".
Не е достатъчно да премахнем само едно или друго кръвопролитие, необходимо е да премахнем всяко ненужно кръвопролитие, всяко ненужно причиняване на болка и смърт на сродни, чувстващи същества и ако хората, управляващи тази страна не виждат и не проумяват тази истина то ние ще им го припомняме все по-често и по-шумно.
Ако обществото като цяло започне да третира животните достойно с любов и състрадание, то навярно това общество ще започне да третира и хората и природата по подобен начин.
Жертвите на холокоста ......и бездомните животни на Пловдив.
В нацистките лагери на смъртта децата не преживявали дълго. Разделени от родителите си, като правило те били убивани веднага след пристигането им. Тези, родени в лагерите също били убивани по най-жестоки начини. Тъй наречени “доктори” ги измъчвали, поставяйки ги в камери с високо налягане, инжектирайки ги с химикали, кастрирайки ги, замразявайки ги до смърт или изгаряйки ги в крематориумите.
Днес, в зооветеринарния комплекс 4ти километър в Пловдив, превърнал се в институциoнeн лагер на смъртта, хиляди невинни, бездомни, страдащи същества, намират смъртта си в ръцете на т. нар. “доктори”. Разделени от майките си, като правило малките кученца се давят веднага след пристигането им, други се избиват с лопати. По-големите също рядко оцеляват след къпане с маркуч и захвърлянето им на голия мокър цементов под при минусови температури. Според очевидци, животните се избиват по особено жестоки начини. Нерядко се спестяват дори леталните инжекции.
Още с пристигането си в концлагерите, хората изпадали в шок от ужасната среда, която ги заобикаляла. Тези, които преживявали първоначалната селекция и не били изпращани в газовите камери, бързо ставали апатични и дезориентирани. Сюрреалистичните, нечовешки условия на живот, както и масовите убийства, на които ставали свидетели също допринасяли за това. Затворниците били безпомощно зависими от волята на своите пазачи.
В “приюта” 4ти километър, още с пристигането си, животните изпадат в шок от ужасната среда, която ги посреща. Тези, които преживяват първоначалната селекция и не са убити, биват нахвърляни като чували по няколко в клетка. Подложени на студ, глад и бой, наблюдавайки убийствата на себеподобните, животните бързо стават апатични и дезориентирани. Мнозина, посещавали кучкарника, стават свидетели на тъжните, празни, ужасени погледи на животните, безпомощно зависими от своите палачи.
Официално менюто в концлагерите било педантично изготвяно, включително калориите, необходими дневно, начина на приготовление и необходимите съставки. За съжаление това меню никога не достигало до затворниците. Обикновено им се давало филийка хляб от трици и малко зелева или картофена супа. Само след няколко седмици те достигали състояние на тотално изтощение, граничещо със смъртта. Обезумели от глад, някои от лагеристите се ровели в кухненските боклуци, поглъщайки отпадъци от които им прилошавало още повече.
В пловдивския “приют” за кучета, храната платена със средства на данъкоплатците рядко достига до кучетата. Обикновено им се дава мръсна вода с червеи и вода с мас. Обезумяли от глад, нерядко кучетата се нахвърлят едно върху друго или изяждат изпражненията си.
В хитлеристките лагери болните били убивани чрез летална инжекция, (т.нар. “Abspritzen’’). 10 к.см фенол, инжектирани в сърцето, убивали жертвата след кратка агония.Подобен метод на “евтаназиране” нерядко се прилага и днес. За да се пести скъпия евтаназин, магнезиев сулфат, калиев хлорат и други нелицензирани медикаменти се инжектират вътресърдечно на безпомощни кучета, предизвиквайки агонизираща смърт. “Гениалното” решение на пловдивската общинска администрация за “справяне” с проблема свръхпопулация, напомня за нацистките методи за “справяне” с евреите, циганите, славяните и всички други, считани за неудобни, низши и непотребни.
Първите опити за убиване чрез газ започнали през Септември 1941г. в Аушвиц. Използван бил “Циклон Б” – бойно отровно вещество. Петте крематориума едва смогвали да инсинерират хилядите трупове. Към края на войната, за да се “пести” газта, деца и възрастни били изгаряни живи в пещите. Убийствата в концлагерите били колкото жестоки, толкова и доходоносни. Златните коронки на жертвите били претопявани, косите отрязвани и използвани за пълнене на дюшеци. Човешки кожи били използвани за направа на лампиони, а човешки черепи за сувенири. Дрехите и обувките били изпращани в тила, а от трупната мазнина произвеждали сапун. Прахта на кремираните използвали за тор.
Публична тайна е, че от кучешки кожи се правят ръкавици, ботуши, палта и др. Че с трупно брашно се хранят свине, а от кучешко месо се правят консерви. Бивши работници в пловдивския екарисаж, признават ужасяващи неща. За да се “пестят” средства и време, заловени и упоени кучета, се транспортират директно до екарисажа, където биват изгаряни живи.
Мнозина се запитват защо през 21ви век, в страна като България, претендираща за цивилизованост се харчат пари за смърт. Отговорът е прост. И се корени в обвързването на сенчести бизнес интереси с тези на общинската администрация. Защото кучешкият живот струва толкова, колкото и човешкият – тоест нищо. Друго нещо е кучешката смърт. Тя носи пари и то немалко.
Историята не ни учи на нищо, историята, за жалост, се повтаря. Само че днешните жертви имат други имена, днешните “доктори” - също. Отношението ни към животните като към стока, ресурс, като към по-низши и безчувствени, като към средство за печалба и забавление все още води до актове на нечувана жестокост. И ако величието и моралният напредък на една нация се оценяват по отношението и към животните, то българската нация не е нито велика, нито морално напреднала. А би трябвало да бъде.
Изготвено по материали от Интернет, българската преса и разкази на очевидци.
Nazi euthanasia program.
In October 1939 amid the turmoil of the outbreak of war Hitler ordered widespread ‘’mercy killing’’ of the sick and disabled.
In 1999 the Bulgarian government legalised the “mercy killing” of stray or abandoned dogs by introducing Article 70 of the Veterinary Medical Act.
Code named “Aktion T 4” the Nazi euthanasia program to eliminate “life unworthy of life” at first focused on newborns and very young children. Midwifes and doctors were required to register children up to age three who showed symptoms of mental retardation, physical deformity or other symptoms included in a questionnaire from the Reich Health Ministry. The Nazi euthanasia program quickly expanded to include older disabled children and adults. Patients had to be reported if they suffered from schizophrenia, epilepsy, senile disorders, paralysis, syphilis, retardation, encephalitis, Huntington’s chorea and other neurological conditions, also those who did not posses German citizenship or were not of German or related blood, including Jews, Negroes and Gypsies.
In Bulgaria at first the objectives of the so called “euthanasia program” were extermination of all city dogs, born as stray, abandoned or lost. This program quickly expanded to include dogs from local villages, dogs from factory yards and even family pets. In the notorious town of Plovdiv, well known for its council administration’s abysmal attitude towards animals the Mayor passed a decree, making illegal the possession of more than one pet dog without the written “permission” of all neighbors. Bearing in mind that 99% of the city population live in tower blocks this proved an impossible task for most pet owners, some of which were forced by the police to hand over their loved pets for slaughter, others chose to live in fear behind locked doors and hope for the best.
In Germany a total of six killing centres were established including the well known psychiatric clinic at Hadamar. The euthanasia program was headed by an SS man named Christian Wirth a notorious brute with the nickname “the savage Christian”. Some of the victims were killed by lethal injection, others were simply starved to death. At Brandenburg a former prison was converted into a killing centre where the first Nazi experimental gassings took place. The gas chambers were disguised as shower rooms , but were actually hermetically sealed chambers connected by pipes to cylinders of carbon monoxide. Each killing centre included a crematorium where the bodies were taken for disposal.
Over thirty killing centres were established in Bulgaria called dog pounds or isolators. Sadists and perverts were employed as “dog handlers” to conduct “mercy killing” of innocent, helpless animals. Terrifying stories of dogs being kicked and bludgeoned to death, dogs being strangled, drowned, skinned or burned alive, dogs being fed to the pigs, have been upsetting all animal lovers in Bulgaria.
On August 3, 1941 a Catholic Bishop, Clemens von Galen delivered a sermon in Munster Cathedral, attacking the Nazi euthanasia program calling it “plain murder” The sermon sent a shockwave through the Nazi leadership by publicly condemning the program and urged German Catholics to “withdraw ourselves and our faithful from the Nazi influence so that we may not be contaminated by their thinking and their ungodly behavior.” As a result on August 23, Hitler suspended Aktion T4 which had accounted for over a hundred thousand deaths by this time.
In Bulgaria animal rights activists and animal welfare supporters have been for years condemning relentlessly the indiscriminate slaughter of homeless dogs calling it “plain murder”. They have been urging all compassionate people to withdraw themselves from the lies of the Bulgarian government and their ungodly behaviour, which has so far accounted for the agonizing deaths of over nine hundred thousand dogs.
Back
Veterinary Medical Act 1999. Article 70.
Homeless animals / born as such, abandoned or lost / must be captured, isolated in municipal dog compounds and "euthanised" after 14 days.
This piece of legislation gave the municipal officials license to kill - brutally and indiscriminately. Hundreds of thousands of innocent, helpless dogs have suffered agonizing deaths in the hands of mentally deranged sadists, working for the government. Horrifying stories about dogs being abused and tortured to death continue to upset all animal lovers in Bulgaria. Strangely, the world don’t seem to care. Even now, when Bulgaria is a member of the EC and NATO no effort has been made by the European authorities to pressure our communist government into adopting decent animal protection laws and enforcing them. We strongly believe that euthanasia is a privilege of a humane, compassionate society. Euthanasia is a privilege of a society with high moral principles. In the hands of savages and barbarians it is as dangerous as a razor blade or a gun in the hands of a child.
Victims of the holocaust………..and the homeless dogs of Plovdiv.
Аt death camps like Auschwitz children did not fare well. They were generally killed upon arrival. Children born in the camps were also often killed on the spot, especially if the child was Jewish. So called camp doctors, would torture Jewish children, Gypsy children and many others. They were put into pressure chambers, tested with drugs, castrated, frozen to death and exposed to various other traumas.
Today, in the zooveterinary pound in Plovdiv, known also as notorious, institutional death camp, thousands of innocent, homeless dogs are being killed in the hands of the so called “doctors”. Separated from their mothers, the little puppies are generally drowned upon arrival, others are bludgeoned to death. Bigger dogs also rarely survive in the cold Winter months after the disinfectant bath, which leaves them wet on the cold cement floor. According to eyewitnesses, some animals suffer an agonizing deaths.
In the Nazi camps newcomers were first exposed to a shock upon arrival. The sad surroundings, the big rush, the many soldiers and sheep dogs, the loud harsh commands contributed to their fears. All those who survived the initial selections and were not immediately gassed, had to endure disgraceful admission rituals. The death rate was up to 95%. Nobody understood this unreality and inhumanity. After the first few weeks many started to loose reaction on their surroundings.
In the dog pound in Plovdiv animals are exposed to shock upon arrival. Those who survive the initial selection and are not killed are thrown into the cells. Witnessing the death and suffering of their inmates, hungry and sick, the animals soon loose reaction on their surroundings. Many have seen the dog’s terrified, sad, hollow eyes, helplessly dependant on their torturer’s will.
Menus in the dog pound are developed officially and paid by the taxpayers. Unfortunately this food never gets to the dogs. Generally they are given animal skins and some water with lard, sometimes infestated with worms. The weakest and the sick usually get nothing. Sometimes, driven insane from hunger, dogs attack and injure each other or chew the carcasses of the dead.
In Auschwitz killing through a phenol injection began in August 1941. 10 cc of phenol, the so called ‘’abspritzen’’ were injected directly in the heart. The victims died immediately.
Similar methods of killing by injecting dogs with magnesium sulphate, potassium chlorate etc. directly in the heart are common and routine in Plovdiv. This “brilliant” solution of the problem by the city council administration reminds us of the Nazi extermination of Jews, Gypsies, Russians and others, considered inferior, weak, and useless.
First attempts to gas people took place in Auschwitz in September 1941. A hydro-cyanic acid compound was used called “Cyclone B”, which led to death from suffocation within a very short time. The camp crematories managed to incinerate up to 20000 bodies daily. Near the end of the war in order to cut expenses and save gas, “cost-account considerations” led to an order to place living children directly into the ovens or throw them into open burning pits.
Ex-workers in the dog isolator in Plovdiv tell horrifying stories. In order to cut expenses and save food and lethal injections, dog handlers would take the animals directly to the incinerators and burn them alive, or drown them in the river.
Many would ask themselves why in the 21st century, in the heart of Europe, in a country, member of the EC and NATO, pretending to be civilized, such barbaric practices still exist. The answer is simple. Killing once again turned out to be a profitable business. Dog’s bones and flesh are used for pet food. Gloves, boots and coats are made from dog’s skins. Ashes from the incinerators are used as fertilizer. Just like in the Nazi camps.
Sadly, history repeats itself. History teaches nothing and no lessons have been learned. Today’s victims may have four legs but they suffer just the same. Their tragic fate will never be truly understood but their suffering will haunt us to the grave and humiliate us as people and society.
Back
Какво е общото между всички жестокости в историята на човечеството? Срамните периоди от тази история, като търговията с африкански негри, клането на американските индианци, расизма, безправието на жените, принудителния детски труд и други, са били продукт на убеждението, че власт имащите са в правото си да издевателстват върху тези без такава власт и че това някак си е в реда на нещата. Дали за печалба, удобство или просто забавление, това убеждение за превъзходството на по-силния е карало хората като общество да толерират и цинично да защитават актове на нечувана жестокост. Ретроспективно погледнато, повечето от нас осъждат робството, расизма, детската експлоатация, но тази промяна в мисленето си дължим на тези прозорливи, състрадателни индивиди, борили се с неправдите дори с цената на собствения си живот. Дали бъдещите поколения ще гледат назад със същия срам и ужас, както когато четем за корабите на смъртта, натъпкани с роби, за зверствата на нацистите в концлагерите, за изстъпленията на комунистите срещу собствения им народ? Критичният поглед върху нещата ни подсказва, че обществото ни робува на същите предразсъдъци. Разликата е там, че вчерашните жертви, убивани и малтретирани защото са “различни” и безсилни днес принадлежат към други видове
.
Африканските негри, залавяни и продавани в робство били сравнявани с животните, за да се оправдае отношението към тях. Те били наричани диваци и зверове, поради цвета на кожата им. Животът им не струвал нищо и много умирали в ръцете на господарите си. Същият робовладелски манталитет води до малтретирането на животните и днес. Робите са били бити, линчувани, изгаряни. Такива жестокости се извършват и днес, само че жертвите са други. Коне и едър добитък са жигосвани, за да бъдат маркирани като собственост. Цирковите животни са бити с цел дресиране. Крави, телета, овце, прасета и пилета са обесвани на метални куки, преди гърлата им да бъдат прерязани. На тях се гледа като на стока а не като на изплашени, страдащи същества.
От 1932 до 1972г. в Алабама група бедни негри, страдащи от сифилис, били подмамени да вземат участие в клиничен експеримент, финансиран от данъкоплатците, маскиран като “лечебен план”. Експериментаторите документирали протичането на болестта без да я лекуват. Това водело до тумори в мозъка, слепота, парализи, лудост и смърт. Един от лекарите коментирал ”Нямаме други интереси спрямо тях освен смъртта им”.
Днес повече от 115 милиона животни се измъчват и убиват само в лабораториите на САЩ всяка година. Заразяване на кучета с бацили, ослепяване на котенца, поставяне на разяждащи химикали в очите на зайчета, наливане на отрови в гърлата на маймунки, се финансират с пари на данъкоплатците, въпреки че в 21 век има други хуманни алтернативи. Лабораторните животни страдат и умират само защото са считани “различни”, ”низши” и беззащитни. Законодателството днес гарантира на всички хора защита от експлоатация и малтретиране. Състрадателните хора разбират, че животните, способни да мислят и чувстват, също заслужават подобно отношение.
Така както хората са надигали глас срещу експлоатацията и експериментирането с деца, срещу робството, расизма, неравенството на жените, така трябва да надигнем глас и в защита на животните, които не могат да се защитят, за да прекратим завинаги безмислената жестокост към тях и техните страдания.
Начало
Световна декларация за права на животните.
На 10ти Декември 1948г. генералната асамблея на Обединените Нации ратифицира световната декларация за човешки права. В основата и стои принципът, че човешки същества не могат да бъдат третирани като инструменти на властимащите, или в подчинение на държавата, а че те имат вродена ценност като индивиди и трябва да живеят според собствените си приоритети, доколкото не нарушават правата на другите. Ратифицирането на тази декларация символизира триумфа на хуманитаризма след една от най-унищожителните войни и в средата на най-деструктивното столетие на човешката история. Тя бележи началото на нова ера в човешкия морал и реторика, ера в която състраданието, справедливостта и правата на индивида са по-значими от диктатът на силата.
С наближаването на 10ти Декември ние приветстваме визията на тези, които формулираха човешките права и усилията на други, които се бориха да превърнат тези идеали в реалност. Приемайки отговорността да се противопоставяме и противодействаме на всяко погазване на човешки права, ние също смятаме, че отдавайки дължимата почит на идеализма от 1948,. сме длъжни да признаем ограниченията на нашите собствени идеали и да се стремим към формиране на морал на бъдещето, тъй както и създателите на декларацията за човешки права.
Животните не са просто инструменти на нашите желания. Ние сме убедени, че бъдещето не е в консолидиране на идеалите от 1948, а в тяхното развитие. Ние вярваме, че е морално императивно да включим не-човешките животни в сферата на нашата протекция. След като обективната реалност доказва, че животните са способни да изпитват наслада, болка, щастие и страдание, то ние сме длъжни да прилагаме същите морални граници в отношението ни към тях, каквито и в отношението ни към хората. Признаването на моралните и законни права на животните и дефинирането им в световна декларация е логичното и необратимо развитие на тези принципи.
Ето и самата декларация:
<> Доколкото има доказателства, че много животински видове са способни да чувстват, тотално осъждаме предизвикването на страдание на сродни същества и ограничаване на техните поведенчески и други нужди, освен когато е за тяхно добро.
<> Не приемаме, че видовата принадлежност, (също както и расовата), оправдава безскрупулната експлоатация и опресия на животни в името на науката, за спорт, храна, комерсиална печалба, или други човешки нужди.
<> Вярваме в еволюционното и морално сродство на всички животни и декларираме нашето убеждение, че всички чувстващи същества имат право на живот, свобода и естествени наслади.
Експлоатацията на животни от човека е така дълбоко вкоренена в човешката култура, както и експлоатацията на човешки същества от преди няколко века. Прогресът по отношение на човешките права, характеризиращ 20 и 21 век, би изглеждал не по-малко радикален на нашите предци, отколкото премахването на животинската експлоатация изглежда сега. Всяка подобна експлоатация предхожда въпроса за правата на животните, както и на хората и наш дълг е да търсим морален пътеводител не в традициите, а във възвишените принципи на справедливост и състрадание, формиращи идеалите на нашето време. Презумпцията, че животните не могат да имат права, защото още не сме им дали такива, принадлежи на миналото. Трябва да търсим истината без предубеждения и с пълното съзнание, че бъдещето винаги е принадлежало на хора с кураж и визия, подлагащи на съмнение унаследената “мъдрост” на деня. Днес, 59 години след формалното ратифициране на правата на човека е време да изтъкнем следните аргументи в полза на животинските такива.
Невъзможно е повече да се твърди, че животните са просто машини. Въпреки различията между хомо сапиенс и другите животни, еволюцията ни учи, че на едно по-фундаментално ниво, има дълбока връзка между тях. Генетично почти неразличими от приматите, наши родственици, човеците не са върхът на еволюцията, а само едно малко клонче от дървото и. Урокът на еволюцията е, че сходствата между човек и животни са почти във всички аспекти. Науката, както и опитът ни учат, че не е актуално да гледаме на животните като на машини, като на съвокупност от инстинкти и рефлекси – те са щастливи, когато са свободни и униват, когато са тормозени, също като нас. Невежеството вече не е извинение. Животните не могат да изразят интересите си на нашия език, или да настояват за изключителни права, но съществуването на интересите им е извън съмнение. Всички те се стремят да защитят живота си, да запазят свободата си, стремят се към неща, даващи им удоволствие и избягват такива, предизвикващи неудоволствие и болка. Накратко – те живеят живота си според техните собствени приоритети. Нещо повече – животните притежават и изразяват отличителни характеристики на индивиди. Във всяко отношение те са сходни с човека, колкото и да са различни детайлите на живота им.
След като животните изпитват болка, стремят се да запазят живота и свободата си, също като нас, на какво основание отказваме да им дадем защитата, която човешките права дават за опазване на нашия живот и свобода? Някои спорят, че животните не са привилегировани да имат права, защото не притежават нашата интелигентност, емоционални връзки, чувство за морал, или защото не осъзнават отговорностите, присъщи за член на едно общество. Никой няма да спори, че това са характеристики, присъщи на човека, но защо именно те са критерии за отказа ни да защитим животните от експлоатация и нараняване още не е ясно. Много човешки индивиди също са лишени от тези качества: подрастващите, страдащите от психични разстройства и умствено изостаналите. Тези хора се нуждаят и получават дори по-голяма защита, техните права не са отнети, а реинфорсирани. Отговорността ни към тези групи хора, неспособни да се интегрират напълно в обществото, неспособни ефективно да защитят интересите си, е в действителност по-голяма. Прилагането в случая на противоположни принципи спрямо човешките и нечовешки животни е отявлена дискриминация.
На животните се отказват права не поради някакви съществени различия между тях и човека, а поради същата причина, поради която права са отказвани и продължават да се отказват и на хора – признаването на права застрашава тези, които са на власт. То означава по-малко привилегии за тях, съответно среща тяхната съпротива. Съпротива, базирана не на разум или справедливост, а на човешки егоизъм. Правата на животните заплашват свободата на определени човешки индивиди да ги използват както намерят за добре. Аргументите срещу такива права не са логично, нито етично обосновани, а са базирани на ретроградна видовистка философия. Човешките претенции, игнориращи останалите живи създания, са отживелица. Еволюцията ни учи не на арогантност, а на смирение. Природата не е подчинена на нас, нито е наша собственост. Да се преструваме, че статусът ни на доминантен вид изключва останалите от кръга на състрадание е недопустимо. Силата не е вече мярка за морална стойност. Това е урокът на нашето време.
Подобно на създателите на декларацията за човешки права, мотивирани от философските течения и ужасяващите събития от първата половина на 20 век, създателите на декларацията за права на животните са мотивирани от хуманистичните философски традиции и безпрецедентната по рода си експлоатация на животни в края на същия век. Унищожаването на околната среда, въвеждането на научно експериментални процедури, като клониране и ксенотрансплантация, нарушават правата на животните по един ужасяващ дори спрямо критериите на миналия век начин. Съжителството на принципите на индивидуалните човешки права, от една страна и институционализираното малтретиране и експлоатация на животни от друга в глобален мащаб, е етично предизвикателство, което не можем повече да игнорираме и което вярваме ще промени прогреса на морала, а неизбежно и на цивилизацията като такава през следващото столетие.
Декларацията за права на животните е толкова декларация на намерения, колкото и на принципи. Нашето намерение е тя да стане официална политика на Обединените Нации с навършването на столетие от първоначалната декларация за човешки права, тоест на 10ти Декември 2048 година. Предизвикателството пред нашето общество е да редефинира разбирането си за прогрес, така че признаването и спазването на правата на животните да бъде барометър за нивото ни на цивилизованост, също както и признаването и защитата на човешките права. Еволюцията на човешката цивилизация, нейните принципи и практики ще бъдат продължени през следващите столетия от следващите поколения, които неизбежно ще отчетат моралния прогрес на своето време. Бъдещето е тяхно, но то започва от нас ……………..днес.
Начало
The new animal protection bill discriminates against stray dogs.
Bulgaria’s homeless animals may still be impounded in “wire-fenced enclosures outside the towns and villages,” called by the Select Committee on Agriculture “temporary shelters,” where thousands of rounded up dogs will eat and kill one another, others will die from cold and diseases or will be butchered and sold to pig farmers, pet food manufacturers or illegal fur traders. This draconian measure was proposed by the chairman of the Committee, Mr. Kalinov, who – despite his initial acceptance of the “TNR” (trap-neuter-return) method for stray control – introduced this alternative, which isn’t going to solve Bulgaria’s stray dog problem but will only destroy periodically thousands of helpless, innocent animals.
The concept of “temporary shelters” is much more cruel than the existing facilities for killing dogs – the “isolators” – which are already a disgrace for Bulgaria.
This is a replication of the 2005 attempt of a Bulgarian bill to violate Article 12 of the European Convention for the Protection of Pet Animals and Article 5 par.(4) of the Constitution of the Republic of Bulgaria.
The TNR method, as per the mover’s bill, has the support of: the Bulgarian government; the European Parliament; the European Commission; the Mayor of the capital, Gen. Boiko Borisov; as well as noted Bulgarian and European politicians, experts, and public organisations.
The TNR method was approved on first reading by the Parliament and on second reading by the Committee on Agriculture, without objections. On second reading in Parliament it was turned down by Committee member and chair of Simeon Saxe-Coburg-Gotha’s parliamentary group Mr. Mollov, who had voted in favour of TNR just two days earlier.
On the 24th of January 2008 the new animal protection bill was born. Needless to say all our expectations for a just and fair bill were betrayed. Bulgaria was and still is a nightmarish place where sadists and perverts torture and kill indiscriminately and all we can do is watch and prey.
On the 24th of January 2008 the new animal protection bill was born. Needless to say all our expectations for a just and fair bill were betrayed. Bulgaria was and still is a nightmarish place where sadists and perverts torture and kill indiscriminately and all we can do is watch and prey.
Newest Members
Upcoming Events
No upcoming events
Create a free website at Webs.com